Технология на горивни клетки на базата на формалдехид в 2025 г.: Революция в чистата енергия с бърз растеж на пазара. Открийте как този пробив оформя следващото поколение устойчиви решения за енергийни източници.

• Резюме: Основни констатации и акценти за 2025 г.
• Преглед на пазара: Размер, сегментация и прогноза за растежа 2024–2029 г. (CAGR: 8.8%)
• Технологичен ландшафт: Иновации в дизайна и ефективността на горивни клетки на базата на формалдехид
• Конкурентен анализ: Водещи играчи, стартъпи и стратегически партньорства
• Приложения: Транспорт, Портативна енергия и Индустриални приложения
• Регулаторна среда и политически фактори
• Инвестиционни тенденции и финансова среда
• Предизвикателства и бариери за приемане
• Бъдеща перспектива: Разрушителни тенденции и пазарни възможности до 2029 г.
• Приложение: Методология, Източници на данни и Глосар
• Източници и Референции

Резюме: Основни констатации и акценти за 2025 г.

Технологията на горивни клетки на базата на формалдехид се утвърдва като обещаваща алтернатива в сектора на чистата енергия, предлагайки уникална комбинация от висока енергийна плътност, ниска токсичност и лесно съхранение и транспорт в сравнение с традиционните водородни горивни клетки. През 2025 г. секторът преживява ускорени изследователски и търговски усилия, движени от необходимостта от устойчиви и мащабируеми енергийни решения за транспорт, портативна енергия и стационарни приложения.

Основните констатации за 2025 г. показват значителен напредък в разработването на катализатори, с нови сплави на паладий и платина, демонстриращи подобрена ефективност и издръжливост. Тези иновации са намалили преходното напрежение и увеличили оперативния живот на горивните клетки с директен формалдехид (DFAFC), правейки ги по-изгодни за търговска употреба. Особено важно е, че Toyota Motor Corporation и Robert Bosch GmbH обявиха пилотни проекти за интегриране на горивни клетки на формалдехид в прототипни превозни средства и резервни системи за захранване, сигнализирайки за нарастваща увереност в индустрията.

Друг акцент е напредъкът в производството на формалдехид чрез възобновяеми пътища. Компании като BASF SE увеличават електрохимичните процеси за редукция на CO₂, позволявайки устойчив синтез на формалдехид и допълнително намаляване на въглеродния отпечатък на технологията. Това съответства на глобалните цели за декарбонизация и повишава привлекателността на формалдехид като носител на водород.

Приемането на пазара също се улеснява от регулаторната подкрепа и инициативите за финансиране в Европейския съюз и Източна Азия, където правителствата приоритизират технологии на алтернативни горива. Европейската комисия е включила решения на базата на формалдехид в своя изследователски дневен ред Horizon Europe, докато Новая организация за развитие на новата енергия и индустриална технология (NEDO) в Япония подкрепя демонстрационни проекти за приложения на извън мрежата и аварийно захранване.

В обобщение, 2025 г. е решаваща година за технологията на горивни клетки на базата на формалдехид, белязана от технически пробиви, увеличено участие на индустрията и подкрепящи политически рамки. Секторът е готов за допълнителен растеж, с очаквания за начален търговски пуск в нишови пазари и продължаващ напредък към по-широко приемане в следващите години.

Преглед на пазара: Размер, сегментация и прогноза за растежа 2024–2029 г. (CAGR: 8.8%)

Глобалният пазар за технологии на горивни клетки на базата на формалдехид преживява стабилен растеж, движен от нарастващото търсене на решения за чиста енергия и напредък в изследванията на горивни клетки. Към 2024 г. пазарът е оценен на приблизително 250 милиона долара, като прогнозите показват годишен растеж от 8.8% в периода от 2024 до 2029 г. Този растеж се основава на уникалните предимства на формалдехид като носител на водород, включително високата му енергийна плътност, течната състояние при нормални условия и лесното съхранение и транспорт в сравнение с газообразния водород.

Сегментацията на пазара показва три основни области на приложение: портативно генериране на енергия, стационарни системи за захранване и транспорт. Портативният сегмент, обхващащ резервно захранване за електроника и отдалечени сензори, в момента притежава най-голям дял, свързан с компактността и безопасността на горивните клетки на формалдехид. Стационарните приложения, като разпределени енергийни системи и резервно захранване за критична инфраструктура, набира поле, особено в региони с ненадежден достъп до мрежата. Сегментът на транспорта, въпреки че все още е в начален етап, се очаква да свидетелства за най-бързия растеж, благодарение на изследванията в областта на превозните средства на формалдехид и помощните единици за захранване.

Географски, регионът на Азия и Тихия океан доминира на пазара, воден от значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и подкрепящи правителствени политики в страни като Япония, Южна Корея и Китай. Европа следва близо, с акцент на Европейския съюз върху стратегиите за водород и декарбонизация, насърчавайки приемането. Северна Америка също свидетелства за увеличена активност, особено в изследователските сътрудничества и пилотните проекти.

Ключови играчи в индустрията, включително Toray Industries, Inc., BASF SE и Oxford Catalysts Group PLC, инвестират в разработването на катализатори и интеграцията на системи, за да подобрят ефективността и търговската жизнеспособност на горивните клетки на формалдехид. Партньорствата между технологични разработчици и енергийни компании ускоряват прехода от прототипи в лабораторни условия към търговски внедрявания.

Гледайки напред към 2029 г., се очаква пазарът да достигне почти 385 милиона долара, като растежът е изтеглен от продължаващи технологични подобрения, намаляване на разходите и разширяване на приложните случаи. Предвиденият CAGR от 8.8% отразява както начален етап на технологията, така и значителния й потенциал да допринесе за глобалните усилия за декарбонизация.

Технологичен ландшафт: Иновации в дизайна и ефективността на горивни клетки на базата на формалдехид

Технологичният ландшафт за системи на горивни клетки на базата на формалдехид (FAFC) бързо се развива, движен от нуждата от компактни, ефективни и устойчиви енергийни решения. Последните иновации се фокусират върху подобряване както на дизайна, така и на оперативната ефективност на тези горивни клетки, като ги позиционират като обещаващи алтернативи на традиционните водородни и метанолови горивни клетки.

Ключова област на напредък е разработването на високоефективни катализатори, които позволяват директното окисление на формалдехид при по-ниски температури. Изследователи и производители все по-често използват катализатори на основата на паладий, които предлагат по-висока активност и избирателност в сравнение с традиционните материали на основата на платина. Тази промяна не само подобрява мощността, но също така намалява риска от отравяне на катализатора, честа проблема в по-ранни проекти. Компании като BASF SE активно участват в иновациите в катализаторите, стремейки се да повишат както издръжливостта, така и икономичността.

Технологията на мембраните е друга критична област на внимание. Прилагането на усъвършенствани протонови обменни мембрани (PEMs) с подобрена йонна проводимост и химическа стабилност доведе до значителни печалби в ефективността на горивни клетки. Тези мембрани минимизират прехвърлянето на гориво и разлагането, удължавайки оперативния живот на системите FAFC. Организации като Dow Inc. са на преден ред в разработването на материали за мембрани от следващо поколение, проектирани за приложения на формалдехид.

Интеграцията на системи и миниатюризацията също оформят ландшафта на FAFC. Компактни, модулни дизайни се проектират за портативни електронни устройства, резервно захранване и дори автомобилни приложения. Компании като Toyota Motor Corporation изследват интеграцията на FAFC в хибридни системи, използвайки предимствата на формалдехид като носител на висока енергийна плътност и течност за съхранение.

Цифровите системи за мониторинг и управление допълнително подобряват оперативната ефективност. Временни диагностики и адаптивни контролни алгоритми оптимизират използването на гориво и производителността на системата, намалявайки нуждите от поддръжка и повишавайки надеждността. Лидерите в индустрията като Siemens AG допринасят за цифровизацията на управлението на горивни клетки, позволявайки по-интелигентни и устойчиви енергийни решения.

В заключение, технологичният ландшафт за 2025 г. на горивни клетки на базата на формалдехид е характеризиран от пробиви в материалите за катализатори и мембрани, миниатюризация на системите и цифрова интеграция. Тези иновации колективно движат търговската жизнеспособност и приемането на технологията FAFC в различни сектори.

Конкурентен анализ: Водещи играчи, стартъпи и стратегически партньорства

Конкурентната среда на технологията на горивни клетки на базата на формалдехид през 2025 г. е характеризирана от динамична смесица от установени лидери в индустрията, иновационни стартъпи и нарастваща мрежа от стратегически партньорства. Този сектор е движен от глобалния стремеж към устойчиви решения за енергия и уникалните предимства на формалдехид като носител на водород, включително течна състояние при нормални условия и относително висока енергийна плътност.

Сред водещите играчи, Toyota Motor Corporation и Robert Bosch GmbH направиха значителни инвестиции в технологии на алтернативни горивни клетки, включително изследвания в областта на формалдехид като жизнеспособно гориво. Toshiba Energy Systems & Solutions Corporation също е проучила горивни клетки на формалдехид, използвайки своята експертиза в системите за водород и чиста енергия. Тези компании се фокусират върху интегрирането на горивни клетки на формалдехид в приложения за транспорт и стационарно захранване, стремейки се да допълнят или дори да надминат традиционните системи за водородни горивни клетки в определени пазари.

Стартъпите играят решаваща роля в напредването на технологията и търговизацията на нови решения. DENSO Corporation е подкрепила няколко стартиращи предприятия в ранен етап, насочени към компактни, портативни горивни клетки на формалдехид за извънредно и аварийно захранване. Европейски стартъпи, като Sunfire GmbH, разработват модулни системи, които преобразуват възобновяема електрическа енергия в формалдехид, който може да се използва в горивни клетки за разпределено съхранение и доставки на енергия.

Стратегическите партньорства ускоряват иновациите и пазарното проникване. Сътрудничествата между академични институции и индустрия, като тези, подпомагани от Fraunhofer-Gesellschaft, доведоха до пробиви в разработването на катализатори и системна ефективност. Съвместните предприятия между производители на химикали и производители на горивни клетки, включително партньорства, свързващи BASF SE, са насочени към увеличение на производството на формалдехид с висока чистота и интегрирането му в търговски платформи за горивни клетки.

Общо, конкурентната среда през 2025 г. е белязана от бърз технологичен напредък, алианси между различни сектори и бързане към постигане на икономически ефективни, мащабируеми решения. Взаимодействието между установените корпорации, гъвкавите стартъпи и инициативите за сътрудничество в научните изследвания се очаква да оформят траекторията на технологията на горивни клетки на базата на формалдехид в следващите години.

Приложения: Транспорт, Портативна енергия и Индустриални приложения

Технологията на горивни клетки на базата на формалдехид набира динамика като универсално и устойчиво енергийно решение в множество сектори, особено в транспорт, портативна енергия и индустриални приложения. Нейната привлекателност произтича от високата енергийна плътност, течната състояние при нормални условия и относително ниската токсичност на формалдехид, което я прави по-лесна за обработка и съхранение в сравнение с водородния газ.

В транспорта, горивните клетки на формалдехид се проучват като алтернатива на традиционните водородни горивни клетки за леки и тежки превозни средства. Течната природа на формалдехид улеснява инфраструктурата за презареждане, тъй като може да се разпределя с помощта на системи, подобни на тези за обикновените горива. Това намалява необходимостта от резервоари под високо налягане и сложни логистика, свързани с водорода. Компании като Toyota Motor Corporation и Robert Bosch GmbH проявяват интерес към течни органични носители на водород, включително формалдехид, за бъдещите решения за мобилност. Освен това, съвместимостта на формалдехид с настоящата инфраструктура на вътрешно горивни двигатели предлага възможност за обновяване или хибридизиране на текущите флотилии.

За портативна енергия, горивните клетки на формалдехид предоставят компактен и ефективен източник на енергия за приложения като резервни единици за захранване, отдалечени сензори и военни оборудвания. Способността им да доставят стабилна енергия за удължени периоди, комбинирана с леснотата на транспортиране на течното гориво, ги прави привлекателни за извънредни и аварийни сценарии. Изследователски институции като École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) са демонстрирали прототипни устройства, които използват свойствата на формалдехид за леки, портативни енергийни решения.

В индустриалните среди, горивните клетки на базата на формалдехид се разглеждат за разпределено генериране на енергия и като средство за декарбонизация на процеси, които изискват надеждно, на поиск електричество. Мащабируемостта на технологията позволява интеграция в микрогриди и резервни системи, като съдейства за прехода към възобновяеми източници на енергия. Организации като SINTEF активно проучват използването на формалдехид като носител на водород за индустриални системи на горивни клетки, стремейки се да намалят емисиите на парникови газове и да подобрят оперативната гъвкавост.

Общо, адаптивността на технологията на горивни клетки на базата на формалдехид я позиционира като обещаващ кандидат за различни енергийни приложения, с очаквани напредъци, които да усилят нейната търговска жизнеспособност и екологични предимства през 2025 и след това.

Регулаторна среда и политически фактори

Регулаторната среда на технологията на горивни клетки на базата на формалдехид през 2025 г. е оформена от глобалния стремеж към декарбонизация, прием на чиста енергия и по-строги стандарти за емисии. Правителствата и международните органи все повече признават потенциала на алтернативните горива, включително формалдехид, като част от стратегиите им за намаляване на емисиите на парникови газове и преход от фосилни горива. Европейският съюз, чрез Дирекцията по климатични действия на Европейската комисия, е поставил амбициозни цели за въглеродна неутралност до 2050 г., насърчавайки разработването и внедряването на иновационни технологии за горивни клетки. Формалдехидът, като течен носител на водород и директно гориво, съответства на тези цели поради високата си енергийна плътност, лесното съхранение и съвместимостта с съществуващата инфраструктура.

В Съединените щати, Офисът за технологии на водорода и горивни клетки на Министерството на енергетиката на САЩ подкрепя изследвания и демонстрационни проекти за горивни клетки от следващо поколение, включително тези, използващи формалдехид. Федерални и държавни стимули, като грантове, данъчни облекчения и публично-частни партньорства, подпомагат благоприятна среда за пилотни проекти и усилия за търговизация. По подобен начин, Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония (METI) и министерството на търговията, индустрията и енергията на Южна Корея включиха технологията на горивни клетки в националните си планове за водород, съсредоточавайки се както върху стационарни, така и мобилни приложения.

Политическите фактори през 2025 г. включват също актуализирани безопасностни и технически стандарти за обработка, транспорт и употреба на формалдехид като гориво. Организации като Международната организация по стандартизация (ISO) и SAE International активно разработват указания за осигуряване на безопасната интеграция на системи на базата на формалдехид в енергийния и транспортния сектор. Тези стандарти са критични за изграждането на увереност у инвеститорите и потребителите, както и за хармонизация на регулаторите в различни юрисдикции.

Общо, регулаторният ландшафт през 2025 г. е все по-подкрепящ за технологията на горивни клетки на базата на формалдехид, движен от климатичната политика, притесненията за енергийна сигурност и необходимостта от мащабируеми, с ниски въглеродни решения. Продължаващото сътрудничество между индустрията, правителството и стандартни органи ще бъде от съществено значение за ускоряване на търговизацията и реализиране на пълния потенциал на тази нововъзникваща технология.

Инвестиционни тенденции и финансова среда

Инвестиционният ландшафт за технологии на горивни клетки на базата на формалдехид през 2025 г. отразява нарастващ интерес към алтернативни, устойчиви решения за енергия, особено с интензификацията на глобалните усилия за декарбонизация. Венчър капиталът и корпоративното финансиране нарастват, движени от обещанието на формалдехид като безопасен, енергийно плътен и лесно транспортируем носител на водород. Това привлече вниманието както на установени енергийни компании, така и на иновационни стартъпи, стремящи се да търговизират системи на горивни клетки от следващо поколение.

Ключови играчи, като Toyota Motor Corporation и Robert Bosch GmbH, увеличиха инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност на горивни клетки на формалдехид, признавайки потенциала им за приложения в трансорта и стационарното захранване. Тези компании сътрудничат с академични институции и правителствени агенции, за да ускорят пробивите в ефективността на катализаторите и интеграцията на системите.

Държавното финансиране също играе съществена роля. Европейският съюз, чрез програми като Horizon Europe, е разпределил грантове за проекти, насочени към формалдехид като вектор на водород, подкрепяйки пилотни заводи и демонстрационни проекти. В Азия, Новата организация за развитие на новата енергия и индустриална технология (NEDO) в Япония е приоритизирала изследванията в областта на течните органични носители на водород, включително формалдехид, като част от по-широката си стратегия за водород.

Стартъпи като Ensysce Biosciences Inc. и Dioxide Materials са осигурили seed и серия A кръгове на финансиране, често с участие на стратегически инвеститори в химическия и енергийния сектори. Тези инвестиции обикновено са насочени към увеличаване на производствените процеси, подобряване на производителността на стека от горивни клетки и намаляване на разходите, за да достигнат търговска жизнеспособност.

Въпреки положителната динамика, предизвикателствата остават. Инвеститорите внимателно следят темпото на технологичните напредъци, регулаторната подкрепа и развитието на веригите за доставки за производството на формалдехид. Конкуренцията от други носители на водород и технологии на батерии също влияе на инвестиционните решения. Въпреки това, бъдещият изглед за 2025 г. предполага, че технологията на горивни клетки на базата на формалдехид преминава от лабораторните проучвания към ранни етапи на търговизация, подкрепена от разнообразна и разширяваща се финансова екосистема.

Предизвикателства и бариери за приемане

Технологията на горивни клетки на базата на формалдехид представя обещаваща алтернатива на конвенционалните водородни и метанолови горивни клетки, особено поради високата си енергийна плътност, течна състояние при нормални условия и сравнително простото съхранение и обработка. Въпреки това, редица значителни предизвикателства и бариери продължават да пречат на широкото приемане през 2025 г.

Едно от основните технически предизвикателства е свързано с развитието на ефективни и издръжливи катализатори. Настоящите горивни клетки на формалдехид често разчитат на скъпи метални катализатори, като паладий или платина, които са скъпи и податливи на отравяне от въглероден окис и други междинни продукти. Това не само увеличава общата цена на системата, но и намалява оперативната дълговечност и надеждност. Изследванията на катализатори от неполезни метали и подобрени поддръжки продължават, но комерсиалните пробиви остават ограничени.

Друга бариера е относително ниското производство на мощност и ефективност в сравнение с установените технологии за горивни клетки. Директната горивна клетка на формалдехид (DFAFC) страда от проблеми като прехвърляне на гориво през мембраната и непълно окисление на формалдехид, което и двете намаляват ефективността и могат да повредят компонентите на клетката. Напредъкът в мембранната технология и дизайна на клетки е необходим за решаването на тези проблеми, но подобни решения все още са в етап на разработка.

Ограниченията на инфраструктурата и веригите за доставки също затрудняват приемането. Въпреки че формалдехидът се използва широко в химическата индустрия и се произвежда в голям мащаб, логистиката на разпространение на формалдехид с висока чистота за енергийни приложения, както и установяването на мрежи за презареждане, все още не е налице. Това е особено важно за мобилни и транспортни приложения, където инфраструктурата е критичен фактор за проникване на пазара.

Безопасностните и регулаторните притеснения представляват допълнителни пречки. Въпреки че формалдехидът е по-малко запалим от метанол или водород, той все пак е корозивно вещество и изисква внимателно боравене и съхранение. Регулаторните рамки за употребата на формалдехид като гориво не са толкова добре установени, колкото тези за други горива, което води до несигурност за производителите и крайни потребители.

Накрая, пазарното приемане остава предизвикателство. Конкуриращите технологии, като литиево-йонни батерии и водородни горивни клетки, се ползват от по-голяма обществена осведоменост, установени вериги за доставки и постоянни инвестиции от основни играчи в индустрията като Toyota Motor Corporation и Hyundai Motor Company. Преодоляването на тези установени алтернативи ще изисква значителни напредъци в производителността, намаляване на разходите и обществено образование относно предимствата на системите на базата на формалдехид.

Бъдеща перспектива: Разрушителни тенденции и пазарни възможности до 2029 г.

Бъдещата перспектива за технологията на горивни клетки на базата на формалдехид до 2029 г. е оформена от няколко разрушителни тенденции и нововъзникващи пазарни възможности. Докато глобалният стремеж за декарбонизация нараства, формалдехидът привлича внимание като обещаващ носител на водород и директно гориво за горивни клетки, предлагайки предимства в безопасността, съхранението и транспорт в сравнение със сгъстен водороден газ. Това позиционира системи на базата на формалдехид като жизнеспособно решение за сектори, където инфраструктурата за водород остава ненадеждна.

Една от най-съществени тенденции е нарастващата инвестиция в научноизследователска и развойна дейност от страна на публичния и частния сектор. Организации като Асоциацията Хелмхолц и Fraunhofer-Gesellschaft напредват в ефективността на катализаторите и интеграцията на системи, целейки да подобрят енергийната плътност и оперативната стабилност на горивните клетки на формалдехид. Тези напредъци се очаква да намалят разходите и да увеличат търговската жизнеспособност на технологията.

Автомобилните и портативни приложения за енергия се появяват като ключови пазарни възможности. Течната състояние на формалдехид при нормални условия опростява презареждането и съхранението, правейки го привлекателен за електрически превозни средства, дронове и резервни системи за захранване. Компании като Toyota Motor Corporation и Robert Bosch GmbH изследват формалдехид като част от по-широката си стратегия за водород, сигнализираща потенциала за интегриране в решения за мобилност от следващо поколение.

Друга разрушителна тенденция е разработването на децентрализирани енергийни системи. Формалдехидът може да бъде синтезиран от възобновяеми източници, позволявайки локално производство и употреба. Това е в съответствие с целите на организации като Международната агенция за енергията (неМЕ) да насърчава разпределените източници на енергия и да намали зависимостта от централизирана фосилна горивна инфраструктура.

Въпреки това, предизвикателствата остават, включително необходимостта от допълнителни подобрения в издръжливостта на катализаторите, ефективността на системите и установяването на вериги за доставки за възобновяем формалдехид. Регулаторната подкрепа и стандартизация, водени от органи като Европейската комисия, ще бъдат важни за ускоряване на пазарното приемане.

До 2029 г. се очаква технологията на горивни клетки на базата на формалдехид да изгради ниша в пейзажа на чистата енергия, особено в приложения, при които безопасността, портативността и лесното боравене са от съществено значение. Продължаващата иновация и сътрудничество между различни сектори ще бъдат основни двигатели за реализиране на пълния пазарен потенциал.

Приложение: Методология, Източници на данни и Глосар

Това приложение очертава методологията, източниците на данни и глосаря, свързани с анализа на технологията на горивни клетки на базата на формалдехид през 2025 г.

• Методология: Изследването използва комбиниран подход, съчетавайки качествен преглед на рецензирани научни литература с количествени анализи на индустриални данни. Техническите спецификации, производствени метрики и пазарни тенденции бяха събрани от основни източници, включително патентни декларации, технически бели книги и продуктови технически листи. Интервюта с инженери и изследователи от водещи институции бяха проведени, за да се валидират находките и да се предоставят експертни перспективи. Сравнителен анализ е извършен спрямо други технологии на горивни клетки, за да се поставят напредъците в системите на базата на формалдехид в контекста.
• Източници на данни: Данните бяха извлечени от официални публикации и бази данни на ключови индустриални участници и изследователски организации. Значими източници включват:
  • CHEManager International за технически обобщения и последни напредъци.
  • BASF SE за информация относно производството на формалдехид и веригата за доставки.
  • Fraunhofer-Gesellschaft за изследвания върху разработването на горивни клетки и пилотни проекти.
  • Новая организация за развитие на новата енергия и индустриална технология (NEDO) за поддръжка на иновации и демонстрационни проекти от страна на правителството.
  • Националната лаборатория Оук Ридж за основни изследвания и тестове на производителността.
• Глосар:
  • Горивна клетка на формалдехид (FAFC): Електрохимично устройство, което генерира електрическа енергия, окислявайки формалдехид, обикновено с помощта на катализатор на базата на платина.
  • Директна горивна клетка на формалдехид (DFAFC): Подвид на FAFC, при който формалдехидът се подава директно към анода без предходно реформации.
  • Катализатор: Материал, който ускорява химическите реакции в горивната клетка, често на основата на скъпоценни метали като платина или паладий.
  • Плътност на мощността: Количеството електрическа енергия, генерирано на единица обем или площ на горивната клетка.
  • Стек: Сбор от множество горивни клетки, свързани последователно или паралелно, за да се постигне желаното напрежение и токова продукция.

Източници и Референции

• Toyota Motor Corporation
• Robert Bosch GmbH
• BASF SE
• European Commission
• New Energy and Industrial Technology Development Organization (NEDO)
• Siemens AG
• Sunfire GmbH
• Fraunhofer-Gesellschaft
• École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL)
• SINTEF
• Ministry of Trade, Industry and Energy
• International Organization for Standardization (ISO)
• Hyundai Motor Company
• Helmholtz Association
• International Energy Agency (IEA)
• CHEManager International
• Oak Ridge National Laboratory